България и новият прозорец за инвестиции

Пандемията накара индустрията да преосмисли веригите си на доставки и е вероятно да започне прехвърляне на производства от Китай към Европа.

България може да спечели от тази ситуация, като привлече част от новите инвестиции.

За това обаче трябват сериозни промени в средата за бизнес, а шансовете за това са малки.

Големите размествания на пазара обикновено водят след себе си големи нови печеливши. Ако приемем, че пандемията е най-голямото разтърсване, което светът е претърпявал в последния поне половин век, то след наместването на пластовете нагоре би трябвало да излязат нови играчи. България би могла да е един от тях, ако говорим за индустриалните вериги и движението на стоки в света. Заради спирането на Китай и блокирането на производствата там коронавирусът буквално спря редица производства. Това накара много компании ускорено да започнат да преосмислят веригите си на доставки, а една от тенденциите е те да бъдат изтеглени по-близо до основни пазари като Европа.

Полският икономически институт например предсказа тази седмица, че страните от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша) заедно с България и Румъния ще бъдат печеливши от този процес. Според института има четири сценария - частично изместване от Китай към Югоизточна Азия и Индия, патриотичен бум в националното производство, засилване на Централна Европа като "фабриката на ЕС" или комбинация от последните две.

Това е оптимистична картина за България. За да се превърне в реалност обаче, страната трябва да предложи адекватни условия и да е подготвена да действа агресивно на фона на конкуренцията. Този прозорец, ако не е изпуснат, то поне силно се свива, смятат участниците в дискусията "Новите бизнес вериги в индустрията: Къде е България на международната карта", която "Капитал" организира заедно с община Пловдив.

След Китай

Първият ефект върху бизнеса от коронавируса още преди потреблението да се срине и пазарите да замръзнат, беше прекъсването на веригите на доставки. Причината - Китай и други страни от Далечния изток са ключови производители на голяма част от продуктите, които европейската индустрия използва, и без тях тя просто спира. Епидемията всъщност само ясно показа, че когато веригите са твърде разтегнати, те много бързо се скъсват. Това накара много компании сериозно да се замислят как да скъсят логистичните си схеми.

Тенденцията на практика съществуваше още преди пандемията. "С растежа на икономиката и свързаното с това постоянно повишаване на покупателната способност на вътрешния пазар Китай вече е в състояние до голяма степен да генерира и да самогенерира растеж. Съответно самият Китай не е онзи Китай отпреди 20 години, който беше готов да прави всичко за никакви пари. Това преосмисляне преди кризата тръгна оттам - до каква степен и докога Китай ще е интересен от тази гледна точка", каза Красен Кръстев, управител на машиностроителната компания "Мекалит България".

Като стрес тест, който веригите за доставка не са издържали, определя кризата и Владимир Гюрджиев, управител за България на СТР, най-голямата компания за строителство и управление на индустриални и логистични паркове в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). "При всички положения ще има нужда от сериозна редакция и преразглеждане на това как веригите на доставки работят", смята той.

Ключовият въпрос, който всички големи индустриални компании си поставят, е кои страни могат да заместят Китай, като държавите в ЦИЕ са една от добрите опции. За България въпросът пък е доколко тя се вписва в представите на инвеститорите за подходяща локация. Истината е, че страната се намира близо до големите европейски производители, а като предимства често се посочват членството ѝ в ЕС, стабилната валута, ниските данъци и евтината работна ръка. Рядко се припомня обаче, че това не е достатъчно.

"Ние от 15 години говорим за това, че сме добро място и че имаме потенциал, но не правим абсолютно нищо, за да потвърдим, че сме готови да приемем това търсене", казва Гюрджиев. Той прави аналогия с вица за човека, който много искал да спечели от тотото, без да пуска фиш. Според него продължава да има елементарни пропуски, които спъват инвеститорите - например сроковете, в които може да се изгради един проект на зелено, варират между 3 месеца и 6 години, което в никакъв случай не е приемливо. "За бизнеса процесите трябва да бъдат абсолютно предвидими и прозрачни и като цена, и като срок", каза той.

Да хванеш тиража

Като се има предвид колко големи бизнеси предстои да се преразпределят в световен план, дори една малка част да дойдат тук, за българската икономика разликата ще е значителна, смята Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии и изпълнителен директор на "А Дейта про". И продължава аналогията с тотото: "В момента тотото го има, но в следващите пет години може да няма друг тираж. Предвид това, че сме малка икономика, би трябвало да сме достатъчно бързи да реагираме по-адекватно от по-големи пазари", добавя той.

Кръстев дава пример със ситуацията в IT сектора около кризата. "Компаниите от този сектор в България на практика не спряха дейност. Съответно техните клиенти получиха сервиз, който в нито един момент не беше прекъснат", коментира той и добави, че в случая решаваща роля е изиграло едно нерядко подценявано предимство на България - изключително бързият интернет в градовете. Не така обаче е станало на други големи пазари, което е накарало клиентите да започнат да се оглеждат къде могат да диверсифицират в реално време.

Политическите вълнения няма как да не се отразят, казва Красен Кръстев. Едва ли може да се очаква в сегашната предизборна ситуация някой да мисли за дългосрочни политики в следващите няколко месеца. Той обаче посочва, че този проблем не е нов. "Ние никога не сме имали целенасочена, ясна визия и политика с приемственост независимо кое правителство е на власт какво е добро в крайна сметка в дългосрочен план за всички. Инвестициите в България според вас защитени ли са истински? Решаваме изведнъж, че някой е проблем, и го смачкваме точно за една седмица", коментира Кръстев. Според него големите инвеститори не са слепи и много лесно биха избрали друга близка дестинация вместо България.

Проблемите са както законодателни, така и чисто практически, както големи - все още няма закон за индустриалните зони, така и малки - 4 години например никой не разчиства незаконното сметище до завода на "Мекалит" край Пловдив въпреки множеството сигнали до най-различни институции. "Коренният проблем е, че ние нямаме стабилна, прогнозируема, сигурна бизнес среда. Като това тръгва от инфраструктура, минава през законодателство и най-важното - сигурност на капитала", каза Кръстев.

Гюрджиев е съгласен, че това са важни неща, но те имат по-голяма тежест в преследването на големи инвеститори, от типа на Volkswagen. България има повече успех с по-малки и средни компании, а те имат по-умерени изисквания. Но дори там, посочва той, ние не се справяме добре. "Не говорим за голямата политическа, макроикономическа рамка. Ние не отговаряме на малките неща: Канализация има ли? Няма. Вода има ли? Няма. Ток има ли? Няма. Хора има ли? Няма", вдига рамене той.

Човешкият фактор

Хората са всъщност един от факторите, които могат да обърнат това уравнение. Китай ще продължи да бъде важна локация за много производства именно заради огромното население и резерв от работна ръка там. "Каквото и да си говорим, накрая остава прагматизмът - къде ще мога в дългосрочен план да намеря достатъчно работна ръка, така че разходите ми да не се повишават неконтролируемо", коментира Красен Кръстев. Затова според него преместването обратно към Европа или САЩ няма да се случи изведнъж.

"ЦИЕ и България включително нямат човешкия капацитет да посрещнат мегазаводите, които работят в Китай", смята Гюрджиев. Затова правилният фокус според него е привличането на производства от по-малък калибър, между 200 и 2000 души. Новият човешки ресурс, от който България би могла да се възползва, са хората, които в момента се върнаха от чужбина заради пандемията. "Пред тях стои сериозният въпрос дали да се върнат някъде или да останат в България и да търсят своето ново поприще тук", коментира Гюрджиев. За да се случи това обаче, нещо трябва да ги задържи. Това би могло да е работа или качество на живот в градовете, или някакви ценности, които им импонират. "Хората се идентифицират с хора и с това как тези хора се държат. Дали ще се идентифицират с Илън Мъск или с нещо около глобалното затопляне, те искат да са на места, където темите, които ги интересуват, са важни", посочва Илия Кръстев.

При IT сектора тази трансформация е още по-осезаема, защото е свързана с възможността все повече хора да работят от различни места, а не от офиса. Тогава изборът на локация става особено зависим от фактори, различни от заплащането. "Как се чувстват хората на това място, доколко тази локация има стратегия какво се случва с нея в бъдещето, образование, инфраструктура и т.н. Това ще бъде много голямо предизвикателство по отношение на нашата индустрия следващите години, защото може да се окаже, че вместо ние да привлечем хора в България като дестинация, която е достатъчно отворена, ще загубим още по-голям брой хора заради това, че могат да работят от всякъде. Това е един значителен риск", смята Илия Кръстев.

Ролята на градовете

Тук ключова роля играят градовете с условията, които предлагат. Но тези условия не са отговорност само на местната власт, напротив, повечето пъти частният интерес е този, който води, а общината следва.

Това е и обяснението защо локации като Пловдив са успешни и имат над 200 завода. "Пловдив е това, което е, не благодарение на някакви генерални процеси в страната, а въпреки тях, изцяло благодарение на един страхотен, визионерски мениджмънт от страна на "Тракия индустриална зона", категоричен е Красен Кръстев. Локомотивът на положителните промени трябва да е частният бизнес, но той не може да реши проблемите без партньорство с властите, което често на много места е проблем.

"Истината е, че когато инвеститор идва в една държава, за която не е чувал преди това, и го водиш примерно в някакво плевенско село, бивше поделение на ракетни войски, и там няма нищо, а в следващия момент го водиш в Пловдив и още от магистралата вижда "Liebherr", "Schneider electric", "Osram" и другите големи компании, той си казва, че щом тези хора тук са успели да се установят и да работят години наред успешно, може би това е правилното място", казва Гюрджиев.

На въпрос от публиката защо например Варна не успява да постигне развитие Гюрджиев припомни, че това зависи и от профила на частните инвеститори. "Докато профилът на инвеститора в България в индустриални производства е на компании, които плащат по 500 - 600 до 800 лв., няма как град като Варна да бъде успешен, защото май месец 70% от персонала на този завод ще са напуснали, за да отидат да работят по хотелите", казва Гюрджиев.

Ето защо едната задача ще бъде да се таргетират производства, които търсят повече от просто изключително ниски разходи за труд. А втората ще са... детските градини. Звучи странно, но истината е, че градовете трябва да направят следващата стъпка след привличането на индустрия - среда и условия за живот. Ако нямаш качествени детски градини и училища, припомниха участниците, е много трудно да задържиш качествен персонал.